За книгата: 1980 г. / "... И ето, че очите на лофта видяха това, което видяха: в просторна гробница стоеше ковчег. Беше цялата жълта, защото беше изкована от злато. Ковчегът заемаше почти цялата стая по височина, дължина и ширина. А Тутинахт беше наполовина по-висок от ковчега. Певеро влезе от дясната страна и бутна златната врата с крак. И Тутинахт падна върху камъните, шокиран от величието на Вечния мир. И той започна да оплаква: "О, нашият бог Озирис!" О, господарю на господарите, който завладя света! И не след дълго фермерът се осмели да вдигне очи към златните саркофази, безмилостно изтръгнати от лоста на Певеро, и златният урей красеше челото й. Златната маска на божеството беше назъбена като стар меден леген. …»